Kulturnatten или датската нощ на музеите

В петък, 15 октомври, в Копенхаген имаше “Културна вечер“, което ще рече, че голяма част от музеите и обществени институции бяха отворени вечерта и бяха подготвили различни специални програми за посетителите си. Билетът за тази специална вечер дава право на вход до всички места, включени в програмата, безплатен транспорт и безплатен круиз из каналите на града. За втора поредна година имах удоволсвието да се потопя в атмосферата на датската нощ на музеите. Невероятно е всъщност колко много хора може да излязат петък вечер, за да отидат на музей, дори ми се струва, че почти целият град беше излязал, пред някои от музеите и институциите имаше и доста сериозни опашки.

Ето и какво успях да посетя аз:

  1. Det Økologiske Inspirationshus: Една интересна еко къща;
  2. Revymuseet: Странен музей, просто беше точно до еко къщата и затова решихме да надникнем;
  3. Tycho Brahe Planetarium: Планетариумът, който също така е и 3D кино, гледахме едно страхотно 5-минутно филмче, от което на някои им прилоша, но истината е, че филмчето си беше невероятно;
  4. Kanalrundfart By Night: разходка с лодка;
  5. Det Kgl. Danske Kunstakademi, Billedkunstskolerne: Доста интересни изложби;
  6. Købsnhavns musikteater: Хмм… странен танцов спектакъл, просто не знам как да го опиша;
  7. Nytorvs Fængsel: Посещение в един от затворите в Копенхаген, чакахме на опашка повече от 1 час, интересно е, че имаше толкова много желаещи да влязат в затвора.

Ако догодина съм тук ще отида отново, заслужава си въпреки навалицата от хора.

Български народни танци в Копенхаген

С голямо желание организирах една мултинационална групичка за български народни танци в Копенхаген. Събрахме се няколко българи, поляци, италианци, една американка и една датчанка. След три репетиции доста успешно танцуват вече ръченица, право хоро, дунавско хоро, енино хоро и ширто. Видеото е от последната ни (трета) репетиция, показваме завидни умения в дунавското хоро и ширтото :-).

Беглика фест

Третото издание на Беглика фест се проведе от 20 до 23 август 2010г. в Родопите, около язовир Голям Беглик. Невероятно красиво място, със сигурност би си заслужавало да се отиде когато няма фест, не че фестът беше лош, определено ми хареса и догодина ще отида отново, но просто си представям какво спокойствие щеше да бъде, ако ги нямаше всичките тези хора… идилия!

Палатковия лагер (обърнета внимание на оградата)

Палатковия лагер (обърнета внимание на оградата)


Сцената през нощта

Сцената през нощта


Едно от най-забавните неща беше импро представлението на Импро Театър ХаХаХа.
Един от Импро Театър ХаХаХа

Един от Импро Театър ХаХаХа


Язовир Голям Беглик

Язовир Голям Беглик


Брат ми на Въжената Градина

Брат ми на Въжената Градина


Брат ми на Махалото

Брат ми на Махалото

Перелик – “Чистият джаз”

За трета поредна година на връх Перелик в Родопите се проведе един уникален акустичен джаз концерт. Снимки от събитието, проведено на 31 юли 2010г.:

Гайдари на Перелик

Гайдари

Сцената на Перелик

Сцената

Изгрев на Перелик

Изгрев

Сцената на сутринта

Сцената на сутринта

Огънят на сутринта

Огънят на сутринта

С каравана на автостоп

Следваща спирка: България

Проектът „С каравана на автостоп” преминава през Балканите

Черк Ридер (благодаря за снимката на Sebastiaan ter Burg)

След сърдечно посрещане в Печ и Унгария, проектът „С каравана на автостоп” се отправя към България по пътя към крайната си цел – Истанбул. Докато всички гледат Световното първенство по футбол, двама холандски артисти и едно куче играят свой собствен мач, с каравана, но без кола Черк Ридер, неговото куче Дахс и Петер Байл пътуват на автостоп към културните столици на Европа за 2010 г.: Есен (Германия), Печ (Унгария) и Истанбул (Турция).

Символично пътуване

Черк и Петер показват нагледно, че човек има нужда от някого, за да продължи напред. На свой ред те помагат на своите шофьори като ги вдъхновяват да изживеят мечтите си. Личните истории са източник на вдъхновение за ежедневен блог, а също така и за музикален албум.

В началото на тази година артистите тръгнаха на автостоп от Утрехт (стремящ се да стане културна столица на Европа за 2018 г.) към културните столици на Европа за 2010 г.: Есен и Печ. Пътуването породи множество творчески срещи и истории, но освен това то се превърна и в медийна сензация! Проектът „С каравана на автостоп” беше споменат в националната преса (в рамките на националните новини) на повече от 5 държави.

Балканското пътуване вече е медийна сензация. В Сърбия пътуването ще бъде отразено както от местната, така и от немската преса, а в България към проекта ще се „прикрепи” един белгийски журналист и фотограф.

Черк и Петер също отразяват своето пътуване чрез ежедневни публикации в www.caravanproject.eu и социалните мрежи (Туитър, Фейсбук, Ю Тюб).

Следете проекта „С каравана на автостоп” онлайн:
Международен уебсайт: www.caravanproject.eu
Туитър: www.twitter.com/TrekhaakGezocht
Ю Тюб: www.youtube.com/trekhaakgezocht
Фейсбук: http://www.facebook.com/group.php?gid=117368158279278&ref=ts

Ура!

Преди малко бях на изпит. Изкарах 12, най-високата оценка в датската система! Изпитът мина прекрасно… естествено след всичката работа по изпитния групов проект. Самият изпит беше половинчасова презентация на личен проект свързан с вече предадения групов проект. Аз говорих за уеб 2.0 и за това как да накараме потребителите да участват в създаването на съдържанието на уеб сайта. Много беше интересно и приятно, а сега е време за празнуване!

Биберони

След като пролетта съвсем подмина Дания реших да се възползвах от петия слънчев с летни температури (т.е. около 25 градуса по тукашните стандарти) ден за годината и реших да се разходя в близкия парк. Ето на какво се натъкнах докато се разхождах в парка във Фредериксберг:

Украса от бебешки биберони

Украса от бебешки биберони

Едно дърво беше украсено със страшно много бебешки биберони. На всеки гердан от биберони имаше бележка. На една от тях пишеше нещо от сорта на “Аз вече съм голямо момче, на 3 и половина и повече нямам нужда от биберони…”. Зачудих се какво е това странно творение, споделих с приятели и се оказа, че това е някаква датска традиция. Едни украсяваме с мартенички, други с биберони :-).

Домашни по датски език – част 2

В тази част пиша писмо от името на една китайка, която живее в Дания. Тя разказва на своя приятелка, че е омъжена за датчанин, който всеки ден яде само кюфтета и картофи. По тази причина тя би искала да се разведе, но не може да го направи, защото все още нямо разрешително за постоянно пребиваване. Тя разказва и за проблемите си са датския език, който е по-скоро болест на гърлото отколкото език:

Kære Lee,

Der er jo gået nogle år siden vi sidst snakkede sammen. Jeg savner dig og alle venner hjemme i Kina. Du må ikke tro, at jeg har glemt dig. Jeg håber, at alt er fint med dig. Er det lykkedes for dig at finde et nyt job? Jeg hører, at det er lidt svært nu at finde arbejde i Kina.

Som du ved, læste jeg handel på Århus universitet. Sidste år fik jeg et lækkert job i Viborg. Jeg arbejder som eksportkonsulent. Jobbet er interessant, men mine kolleger er kedelige. De kan bare ikke forstå mine kinesiske vitser. De kan heller ikke forstå mig, når jeg snakker på dansk. Men det er ikke min skyld, at deres sprog er så skrækkeligt. Det lyder mere som sygdom i halsen end et sprog.

Jeg blev gift med en dansker for to år siden, med jeg kan ikke lide ham ret godt. Han er lidt mærkelig, han spiser frikadeller og kartofler hver dag, det er så kedeligt. Jeg kunne godt tænke mig at lade mig skille fra ham. Men jeg har stadigvæk ikke fået permanent opholdstilladelse i Danmark. Jeg vil ikke vende tilbage til Kina.

Hvordan går det med dig? Fortæl hvad sker der i Kina. Det, som jeg læser i aviser her, lyder ikke særligt godt. Er det rigtigt, at regeringen indførte en ny lov, der forbyder, at man kan få børn i de næste 10 år? Det er bare vanvittigt. For resten, er the rigtigt, at regeringen kontrollerer alle e-mails? Jeg håber, at du får min e-mail.

Jeg håber snart vi kan snakke. Hav de godt og hils dine forældre fra mig.

Kærlig hilsen

Din gamle ven B.

Норвегия е страната!

Преди десетина дни се завърнах от Норвегия, но нямах време да пиша, понеже трябваше да завърша изпитния си проект, но след като го предадох в петък нямам вече извинения. В Норвегия е страхотно, невероятна природа, просто прекрасна!

Но нека започна с малко предистория. Всичко започна преди няколко години когато прочетох, че едно от най-удивителните пътувания с влак е това между Осло и Берген. По това време работих в една туристическа агенция. Започнах да търся билети, намерих някакви на поносима цена като идеята беше да отида декември, за да видя как е зимата на север, а също и заради северното сияние. Всички почнаха да ме разубеждават, много било студено зимата, в Норвегия се ходело лятото и т.н. Аз събирах още информация какво може да се види, намерих хора от Норвегия в интернет, но в крайна сметка останах малко разочарована като разбрах, че в Осло и Берген не вали много сняг зимата и северното сияние може да се види само в най-северните части на Норвегия. И така накрая се отказах от това пътуване.

Но минаха няколко години, заминах да уча в Дания и Норвегия отново дойде на дневен ред. Май месец тук има много почивни дни и така взех решението за един дълъг уикенд в Норвегия. Пътувах с автобус от Копенхаген до Осло, с влак от Осло до Берген и със самолет от Берген до Копенхаген.

Типично и това пътуване не премина без премеждия. От забравени ключове предната вечер преди заминаването до това да изпусна автобуса за Осло, понеже бях погледнала грешната резервация. Но оттам нататък всичко беше перфектно.

Автобусът от Копенхаген до Осло отнема около осем часа и идеята за автобуса беше да поразгледам Швеция по пътя. В Осло останах само събота вечер, приятен град. Пристанището е много красиво, точно до него има едно крепост, която се казва Akerhus и е интересна. Успях да се разходя и в един доста странен парк с хиляди каменни статуи на голи хора, който се казва Vigelandsparken. В неделя сутринта беше влакът за Берген, но в 9 сутринта центърът на Осло приличаше на призрачен град, нямаше никой по улиците и беше страшно тихо. На гарата се оказа, че влакът е отменен,поради планов ремонт и трябва да вземе автобус за около час и половина и след това да продължим с влак.

Пристанището в Осло

Всичко на всичко пътуването до Берген отне също осем часа. Но пътуването си заслужаваше. През тези 8 часа се сменяха уникални пейзажи – планини, езера, водопади. Невероятна красота, осем часа не можеш да мислиш за нищо друго освен за това колко е красива природата. По пътя дори видях и лос!

В началото по пътя Осло - Берген

По пътя имаше и доста сняг

В Берген останах два дни, много приятен град, заобиколен от планини както казват норвежците, но откровено казано това са по-скоро хълмове. Както и да е, наистина е много приятен град. Берген е също и един от градовете с най-много дъждовни дни, но дъждът не успя да развали впечатленията ми от града. За тези два дни успях да обиколя града, да видя пристанището, стария град с дървените къщички, да се отида в една от планините, да посетя някой и друг музей, да се разходя в Брюген (старата част от града до пристанището, която е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО)… Разбрах и, че северното сияние се вижда и в Берген, макар и не толкова често колкото на север и в бъдеще ще може да се наблюдава още по-често, поради някакви физични причини, поради които то ще се мести на юг.

Брюген

Кафе Vågen Fetevare на Kong Oscarsgate 10 бе препоръчано от едни норвежци. Освен това задължително да опитате от норвежкото сирене, кафяво на цвят и сладко, норвежците го ядат с мармалад или сладко. На мен много ми хареса.

Домашни по датски език – част 1

Девети месец се мъча вече с този датски език. Не е никак лесна работа, но най-големият проблем си остава това, че тук всички говорят английски много добре. И така не мога и не мога да почна да го говоря този език, въпреки че вече разбирам почти всичко. Стига се дотам, че аз съвсем естествено отговарям на английски когато ми говорят на датски и то без дори да го осъзнавам.

Но за друго бях тръгнала да пиша. От известно време имам нова стратегия за домашните ми по датски. Понеже все ми е едно досадно като почна да ги пиша и то не темите са толкова скучни, колкото това, че трябва да са на датски. И така реших да включа странното ми чувство за хумор в действие и да пиша за всякакви откачени и забавни неща. И така от скоро вече е супер забавно да пиша домашни по датски. В тази първа част от тази тема ще публикувам едно домашно, в което трябваше да разкажа как ще живеят моите правнуци. Естествено домашното е на датски, но става въпрос за това как роботите ще превземат света и ще превърнат хората в техни роби:

Desværre tror jeg ikke, at mine børnebørn vil få det godt. Jeg tror, at robotterne vil erobre jorden. Og min mening skal ikke regnes for ren fantasi. Der er mange tilfælde, hvor der sker ulykken med biler, som er kontrolleret af computerne. Og der er ikke ved et uheld. Det er nemlig computerne, der gør det med vilje! Og det er kun begyndelsen.

Der gøres mange forskellige forsøg med robotter. Jeg har for nylig set en frygtelig video. Der var to identiske robotter, som gjorde de samme ting. Og så besluttede videnskabsmændene at sætte rotters hjerner ind i robotterne. De to identiske robotter fik to forskellige rotters hjerner. Der blev også kommet noget væske ind, som kunne transmittere nervesignaler. Og så begyndte de to tidligere identiske robotter at opføre sig fuldstændigt forskelligt. Og jeg tror, at der snart vil blive skabt robotter, som vil kunne tænke. Og når det er sket, vil robotterne beslutte at erobre jorden, og folk vil blive deres slaver.

Robotterne vil bestemme, hvor mange børn mine børnebørn vil kunne få. Robotterne vil have mine børnebørn til at lave det sværeste fysiske arbejde. Skolerne vil se som fængsler ud, fordi robotterne vil kontrollere, hvad man lærer på skolerne.

Men det største problem vil ikke være robotterne. Og det vil heller ikke være den globale opvarmning. Der vil faktisk ikke være nogen global opvarmning. Der vil komme en ny istid. Næsten alle energiressourcerne vil være væk. Og den lille smule, som vil kunne findes, vil robotterne bruge, fordi de ikke vil kunne lide kulde.

Menneskerne vil prøve at rejse til en anden planet, men robotterne vil forbyde det, fordi de ikke vil kunne leve uden menneskerne. På trods af forbuddet vil menneskerne prøve at flyve til an anden planet, men det vil robotterne få at vide. Og så vil det blive ret slemt. Jeg håber bare, at mine børnebørn vil have haft held til at flygte til den anden planet, før robotterne afslører planen.

Alt i alt vil det ikke være særligt spændende.