Non-profit и има ли почва у нас

Последните няколко месеца от престоя в Копенхаген работих като доброволец в едно кафене на Младежкия Червен Кръст. Интересното е, че това си е съвсем нормален бизнес с единствената разлика, че 99% от хората, които работят там са доброволци и всички печалби отиват за дейностите на Младежкия Червен Кръст. В Копенхаген доколкото ми е известно има 5 такива кафенета, които са на различни неправителствени организации:

Ако сте в Копенхаген и имата свободно време сега имате още една идея как да го оползотворите. Ще се запознаете със страшно много хора и ще направите едно добро дело… въпреки че нямам добро мнение за благотворителността, защото тя не само, че не разрешава проблема, ами точно обратното, но това е друга тема.
В тези кафенета реално може да работи всеки, както казах 99% от хората там са доброволци. Т.е. на случайни хора се гласува огромно доверие. Бях се замислила защо подобен бизнес не съществува в България и моята логика беше, че в България е изключение човек да работи на непълен работен ден, изключено е студент да разчита на стипендията си, за да се издържа, т.е. никой не би имал възможност или по-скоро желание да отдели част от свободното си време за нещо такова. Малко наивно обяснение… И така един ден обсъждах този въпрос с едно момиче от Румъния, което е изпратено от не-помня-коя европейска доброволческа пограма за 6 месеца във въпросното кафене където се подвизавах и аз. Тя всъщност имаше доста по-добро обяснение, а именно, че при нас никой не би се доверил на случайни хора. Вярно е, че винаги имаме едно наум, много се съмняваме и във всяка добра инициатива можем да намерим нещо лошо. Кога ли ще започнем да си вярваме повече…?

Comments are closed.