Народни танци в Копенхаген

Получавам много запитвания за групата по народни танци в Копенхаген. Тя все още съществува, казва се Дилмана, репетиции има веднъж седмично, обикновено в неделя. За повече информация може да посетите фейсбук страницата им.

Non-profit и има ли почва у нас

Последните няколко месеца от престоя в Копенхаген работих като доброволец в едно кафене на Младежкия Червен Кръст. Интересното е, че това си е съвсем нормален бизнес с единствената разлика, че 99% от хората, които работят там са доброволци и всички печалби отиват за дейностите на Младежкия Червен Кръст. В Копенхаген доколкото ми е известно има 5 такива кафенета, които са на различни неправителствени организации:

Ако сте в Копенхаген и имата свободно време сега имате още една идея как да го оползотворите. Ще се запознаете със страшно много хора и ще направите едно добро дело… въпреки че нямам добро мнение за благотворителността, защото тя не само, че не разрешава проблема, ами точно обратното, но това е друга тема.
В тези кафенета реално може да работи всеки, както казах 99% от хората там са доброволци. Т.е. на случайни хора се гласува огромно доверие. Бях се замислила защо подобен бизнес не съществува в България и моята логика беше, че в България е изключение човек да работи на непълен работен ден, изключено е студент да разчита на стипендията си, за да се издържа, т.е. никой не би имал възможност или по-скоро желание да отдели част от свободното си време за нещо такова. Малко наивно обяснение… И така един ден обсъждах този въпрос с едно момиче от Румъния, което е изпратено от не-помня-коя европейска доброволческа пограма за 6 месеца във въпросното кафене където се подвизавах и аз. Тя всъщност имаше доста по-добро обяснение, а именно, че при нас никой не би се доверил на случайни хора. Вярно е, че винаги имаме едно наум, много се съмняваме и във всяка добра инициатива можем да намерим нещо лошо. Кога ли ще започнем да си вярваме повече…?

Танци, партита и филми

Като гледам от кога е последната ми публикация в блога мога само да кажа, че съм била доста заета последните няколко месеца. Очевидно е! Но мисля тези дни да понаваксам с публикациите.
Първо за народните танци в Копенхаген, групата се развива наистина чудесно. Успяхме да си направим и Коледно парти даже! А някои дори и решиха да направят филм за групата, с който успяха да си вземат изпита след третия семестър по мултимедиен дизайн, докато на други им анулираха полета и не успяха да отидат на изпит… ех, съдба!
А ето го и въпросния филм, който показва моите невероятни актьорски заложби. Едно е сигурно – добре че не реших да уча в НАТФИЗ :D.

Kulturnatten или датската нощ на музеите

В петък, 15 октомври, в Копенхаген имаше “Културна вечер“, което ще рече, че голяма част от музеите и обществени институции бяха отворени вечерта и бяха подготвили различни специални програми за посетителите си. Билетът за тази специална вечер дава право на вход до всички места, включени в програмата, безплатен транспорт и безплатен круиз из каналите на града. За втора поредна година имах удоволсвието да се потопя в атмосферата на датската нощ на музеите. Невероятно е всъщност колко много хора може да излязат петък вечер, за да отидат на музей, дори ми се струва, че почти целият град беше излязал, пред някои от музеите и институциите имаше и доста сериозни опашки.

Ето и какво успях да посетя аз:

  1. Det Økologiske Inspirationshus: Една интересна еко къща;
  2. Revymuseet: Странен музей, просто беше точно до еко къщата и затова решихме да надникнем;
  3. Tycho Brahe Planetarium: Планетариумът, който също така е и 3D кино, гледахме едно страхотно 5-минутно филмче, от което на някои им прилоша, но истината е, че филмчето си беше невероятно;
  4. Kanalrundfart By Night: разходка с лодка;
  5. Det Kgl. Danske Kunstakademi, Billedkunstskolerne: Доста интересни изложби;
  6. Købsnhavns musikteater: Хмм… странен танцов спектакъл, просто не знам как да го опиша;
  7. Nytorvs Fængsel: Посещение в един от затворите в Копенхаген, чакахме на опашка повече от 1 час, интересно е, че имаше толкова много желаещи да влязат в затвора.

Ако догодина съм тук ще отида отново, заслужава си въпреки навалицата от хора.