Народни танци в Копенхаген

Получавам много запитвания за групата по народни танци в Копенхаген. Тя все още съществува, казва се Дилмана, репетиции има веднъж седмично, обикновено в неделя. За повече информация може да посетите фейсбук страницата им.

Non-profit и има ли почва у нас

Последните няколко месеца от престоя в Копенхаген работих като доброволец в едно кафене на Младежкия Червен Кръст. Интересното е, че това си е съвсем нормален бизнес с единствената разлика, че 99% от хората, които работят там са доброволци и всички печалби отиват за дейностите на Младежкия Червен Кръст. В Копенхаген доколкото ми е известно има 5 такива кафенета, които са на различни неправителствени организации:

Ако сте в Копенхаген и имата свободно време сега имате още една идея как да го оползотворите. Ще се запознаете със страшно много хора и ще направите едно добро дело… въпреки че нямам добро мнение за благотворителността, защото тя не само, че не разрешава проблема, ами точно обратното, но това е друга тема.
В тези кафенета реално може да работи всеки, както казах 99% от хората там са доброволци. Т.е. на случайни хора се гласува огромно доверие. Бях се замислила защо подобен бизнес не съществува в България и моята логика беше, че в България е изключение човек да работи на непълен работен ден, изключено е студент да разчита на стипендията си, за да се издържа, т.е. никой не би имал възможност или по-скоро желание да отдели част от свободното си време за нещо такова. Малко наивно обяснение… И така един ден обсъждах този въпрос с едно момиче от Румъния, което е изпратено от не-помня-коя европейска доброволческа пограма за 6 месеца във въпросното кафене където се подвизавах и аз. Тя всъщност имаше доста по-добро обяснение, а именно, че при нас никой не би се доверил на случайни хора. Вярно е, че винаги имаме едно наум, много се съмняваме и във всяка добра инициатива можем да намерим нещо лошо. Кога ли ще започнем да си вярваме повече…?

Танци, партита и филми

Като гледам от кога е последната ми публикация в блога мога само да кажа, че съм била доста заета последните няколко месеца. Очевидно е! Но мисля тези дни да понаваксам с публикациите.
Първо за народните танци в Копенхаген, групата се развива наистина чудесно. Успяхме да си направим и Коледно парти даже! А някои дори и решиха да направят филм за групата, с който успяха да си вземат изпита след третия семестър по мултимедиен дизайн, докато на други им анулираха полета и не успяха да отидат на изпит… ех, съдба!
А ето го и въпросния филм, който показва моите невероятни актьорски заложби. Едно е сигурно – добре че не реших да уча в НАТФИЗ :D.

Kulturnatten или датската нощ на музеите

В петък, 15 октомври, в Копенхаген имаше “Културна вечер“, което ще рече, че голяма част от музеите и обществени институции бяха отворени вечерта и бяха подготвили различни специални програми за посетителите си. Билетът за тази специална вечер дава право на вход до всички места, включени в програмата, безплатен транспорт и безплатен круиз из каналите на града. За втора поредна година имах удоволсвието да се потопя в атмосферата на датската нощ на музеите. Невероятно е всъщност колко много хора може да излязат петък вечер, за да отидат на музей, дори ми се струва, че почти целият град беше излязал, пред някои от музеите и институциите имаше и доста сериозни опашки.

Ето и какво успях да посетя аз:

  1. Det Økologiske Inspirationshus: Една интересна еко къща;
  2. Revymuseet: Странен музей, просто беше точно до еко къщата и затова решихме да надникнем;
  3. Tycho Brahe Planetarium: Планетариумът, който също така е и 3D кино, гледахме едно страхотно 5-минутно филмче, от което на някои им прилоша, но истината е, че филмчето си беше невероятно;
  4. Kanalrundfart By Night: разходка с лодка;
  5. Det Kgl. Danske Kunstakademi, Billedkunstskolerne: Доста интересни изложби;
  6. Købsnhavns musikteater: Хмм… странен танцов спектакъл, просто не знам как да го опиша;
  7. Nytorvs Fængsel: Посещение в един от затворите в Копенхаген, чакахме на опашка повече от 1 час, интересно е, че имаше толкова много желаещи да влязат в затвора.

Ако догодина съм тук ще отида отново, заслужава си въпреки навалицата от хора.

Български народни танци в Копенхаген

С голямо желание организирах една мултинационална групичка за български народни танци в Копенхаген. Събрахме се няколко българи, поляци, италианци, една американка и една датчанка. След три репетиции доста успешно танцуват вече ръченица, право хоро, дунавско хоро, енино хоро и ширто. Видеото е от последната ни (трета) репетиция, показваме завидни умения в дунавското хоро и ширтото :-).

Ура!

Преди малко бях на изпит. Изкарах 12, най-високата оценка в датската система! Изпитът мина прекрасно… естествено след всичката работа по изпитния групов проект. Самият изпит беше половинчасова презентация на личен проект свързан с вече предадения групов проект. Аз говорих за уеб 2.0 и за това как да накараме потребителите да участват в създаването на съдържанието на уеб сайта. Много беше интересно и приятно, а сега е време за празнуване!

Биберони

След като пролетта съвсем подмина Дания реших да се възползвах от петия слънчев с летни температури (т.е. около 25 градуса по тукашните стандарти) ден за годината и реших да се разходя в близкия парк. Ето на какво се натъкнах докато се разхождах в парка във Фредериксберг:

Украса от бебешки биберони

Украса от бебешки биберони

Едно дърво беше украсено със страшно много бебешки биберони. На всеки гердан от биберони имаше бележка. На една от тях пишеше нещо от сорта на “Аз вече съм голямо момче, на 3 и половина и повече нямам нужда от биберони…”. Зачудих се какво е това странно творение, споделих с приятели и се оказа, че това е някаква датска традиция. Едни украсяваме с мартенички, други с биберони :-).

Домашни по датски език – част 2

В тази част пиша писмо от името на една китайка, която живее в Дания. Тя разказва на своя приятелка, че е омъжена за датчанин, който всеки ден яде само кюфтета и картофи. По тази причина тя би искала да се разведе, но не може да го направи, защото все още нямо разрешително за постоянно пребиваване. Тя разказва и за проблемите си са датския език, който е по-скоро болест на гърлото отколкото език:

Kære Lee,

Der er jo gået nogle år siden vi sidst snakkede sammen. Jeg savner dig og alle venner hjemme i Kina. Du må ikke tro, at jeg har glemt dig. Jeg håber, at alt er fint med dig. Er det lykkedes for dig at finde et nyt job? Jeg hører, at det er lidt svært nu at finde arbejde i Kina.

Som du ved, læste jeg handel på Århus universitet. Sidste år fik jeg et lækkert job i Viborg. Jeg arbejder som eksportkonsulent. Jobbet er interessant, men mine kolleger er kedelige. De kan bare ikke forstå mine kinesiske vitser. De kan heller ikke forstå mig, når jeg snakker på dansk. Men det er ikke min skyld, at deres sprog er så skrækkeligt. Det lyder mere som sygdom i halsen end et sprog.

Jeg blev gift med en dansker for to år siden, med jeg kan ikke lide ham ret godt. Han er lidt mærkelig, han spiser frikadeller og kartofler hver dag, det er så kedeligt. Jeg kunne godt tænke mig at lade mig skille fra ham. Men jeg har stadigvæk ikke fået permanent opholdstilladelse i Danmark. Jeg vil ikke vende tilbage til Kina.

Hvordan går det med dig? Fortæl hvad sker der i Kina. Det, som jeg læser i aviser her, lyder ikke særligt godt. Er det rigtigt, at regeringen indførte en ny lov, der forbyder, at man kan få børn i de næste 10 år? Det er bare vanvittigt. For resten, er the rigtigt, at regeringen kontrollerer alle e-mails? Jeg håber, at du får min e-mail.

Jeg håber snart vi kan snakke. Hav de godt og hils dine forældre fra mig.

Kærlig hilsen

Din gamle ven B.

Домашни по датски език – част 1

Девети месец се мъча вече с този датски език. Не е никак лесна работа, но най-големият проблем си остава това, че тук всички говорят английски много добре. И така не мога и не мога да почна да го говоря този език, въпреки че вече разбирам почти всичко. Стига се дотам, че аз съвсем естествено отговарям на английски когато ми говорят на датски и то без дори да го осъзнавам.

Но за друго бях тръгнала да пиша. От известно време имам нова стратегия за домашните ми по датски. Понеже все ми е едно досадно като почна да ги пиша и то не темите са толкова скучни, колкото това, че трябва да са на датски. И така реших да включа странното ми чувство за хумор в действие и да пиша за всякакви откачени и забавни неща. И така от скоро вече е супер забавно да пиша домашни по датски. В тази първа част от тази тема ще публикувам едно домашно, в което трябваше да разкажа как ще живеят моите правнуци. Естествено домашното е на датски, но става въпрос за това как роботите ще превземат света и ще превърнат хората в техни роби:

Desværre tror jeg ikke, at mine børnebørn vil få det godt. Jeg tror, at robotterne vil erobre jorden. Og min mening skal ikke regnes for ren fantasi. Der er mange tilfælde, hvor der sker ulykken med biler, som er kontrolleret af computerne. Og der er ikke ved et uheld. Det er nemlig computerne, der gør det med vilje! Og det er kun begyndelsen.

Der gøres mange forskellige forsøg med robotter. Jeg har for nylig set en frygtelig video. Der var to identiske robotter, som gjorde de samme ting. Og så besluttede videnskabsmændene at sætte rotters hjerner ind i robotterne. De to identiske robotter fik to forskellige rotters hjerner. Der blev også kommet noget væske ind, som kunne transmittere nervesignaler. Og så begyndte de to tidligere identiske robotter at opføre sig fuldstændigt forskelligt. Og jeg tror, at der snart vil blive skabt robotter, som vil kunne tænke. Og når det er sket, vil robotterne beslutte at erobre jorden, og folk vil blive deres slaver.

Robotterne vil bestemme, hvor mange børn mine børnebørn vil kunne få. Robotterne vil have mine børnebørn til at lave det sværeste fysiske arbejde. Skolerne vil se som fængsler ud, fordi robotterne vil kontrollere, hvad man lærer på skolerne.

Men det største problem vil ikke være robotterne. Og det vil heller ikke være den globale opvarmning. Der vil faktisk ikke være nogen global opvarmning. Der vil komme en ny istid. Næsten alle energiressourcerne vil være væk. Og den lille smule, som vil kunne findes, vil robotterne bruge, fordi de ikke vil kunne lide kulde.

Menneskerne vil prøve at rejse til en anden planet, men robotterne vil forbyde det, fordi de ikke vil kunne leve uden menneskerne. På trods af forbuddet vil menneskerne prøve at flyve til an anden planet, men det vil robotterne få at vide. Og så vil det blive ret slemt. Jeg håber bare, at mine børnebørn vil have haft held til at flygte til den anden planet, før robotterne afslører planen.

Alt i alt vil det ikke være særligt spændende.