Народни танци в Копенхаген

Получавам много запитвания за групата по народни танци в Копенхаген. Тя все още съществува, казва се Дилмана, репетиции има веднъж седмично, обикновено в неделя. За повече информация може да посетите фейсбук страницата им.

Non-profit и има ли почва у нас

Последните няколко месеца от престоя в Копенхаген работих като доброволец в едно кафене на Младежкия Червен Кръст. Интересното е, че това си е съвсем нормален бизнес с единствената разлика, че 99% от хората, които работят там са доброволци и всички печалби отиват за дейностите на Младежкия Червен Кръст. В Копенхаген доколкото ми е известно има 5 такива кафенета, които са на различни неправителствени организации:

Ако сте в Копенхаген и имата свободно време сега имате още една идея как да го оползотворите. Ще се запознаете със страшно много хора и ще направите едно добро дело… въпреки че нямам добро мнение за благотворителността, защото тя не само, че не разрешава проблема, ами точно обратното, но това е друга тема.
В тези кафенета реално може да работи всеки, както казах 99% от хората там са доброволци. Т.е. на случайни хора се гласува огромно доверие. Бях се замислила защо подобен бизнес не съществува в България и моята логика беше, че в България е изключение човек да работи на непълен работен ден, изключено е студент да разчита на стипендията си, за да се издържа, т.е. никой не би имал възможност или по-скоро желание да отдели част от свободното си време за нещо такова. Малко наивно обяснение… И така един ден обсъждах този въпрос с едно момиче от Румъния, което е изпратено от не-помня-коя европейска доброволческа пограма за 6 месеца във въпросното кафене където се подвизавах и аз. Тя всъщност имаше доста по-добро обяснение, а именно, че при нас никой не би се доверил на случайни хора. Вярно е, че винаги имаме едно наум, много се съмняваме и във всяка добра инициатива можем да намерим нещо лошо. Кога ли ще започнем да си вярваме повече…?

Танци, партита и филми

Като гледам от кога е последната ми публикация в блога мога само да кажа, че съм била доста заета последните няколко месеца. Очевидно е! Но мисля тези дни да понаваксам с публикациите.
Първо за народните танци в Копенхаген, групата се развива наистина чудесно. Успяхме да си направим и Коледно парти даже! А някои дори и решиха да направят филм за групата, с който успяха да си вземат изпита след третия семестър по мултимедиен дизайн, докато на други им анулираха полета и не успяха да отидат на изпит… ех, съдба!
А ето го и въпросния филм, който показва моите невероятни актьорски заложби. Едно е сигурно – добре че не реших да уча в НАТФИЗ :D.

Kulturnatten или датската нощ на музеите

В петък, 15 октомври, в Копенхаген имаше “Културна вечер“, което ще рече, че голяма част от музеите и обществени институции бяха отворени вечерта и бяха подготвили различни специални програми за посетителите си. Билетът за тази специална вечер дава право на вход до всички места, включени в програмата, безплатен транспорт и безплатен круиз из каналите на града. За втора поредна година имах удоволсвието да се потопя в атмосферата на датската нощ на музеите. Невероятно е всъщност колко много хора може да излязат петък вечер, за да отидат на музей, дори ми се струва, че почти целият град беше излязал, пред някои от музеите и институциите имаше и доста сериозни опашки.

Ето и какво успях да посетя аз:

  1. Det Økologiske Inspirationshus: Една интересна еко къща;
  2. Revymuseet: Странен музей, просто беше точно до еко къщата и затова решихме да надникнем;
  3. Tycho Brahe Planetarium: Планетариумът, който също така е и 3D кино, гледахме едно страхотно 5-минутно филмче, от което на някои им прилоша, но истината е, че филмчето си беше невероятно;
  4. Kanalrundfart By Night: разходка с лодка;
  5. Det Kgl. Danske Kunstakademi, Billedkunstskolerne: Доста интересни изложби;
  6. Købsnhavns musikteater: Хмм… странен танцов спектакъл, просто не знам как да го опиша;
  7. Nytorvs Fængsel: Посещение в един от затворите в Копенхаген, чакахме на опашка повече от 1 час, интересно е, че имаше толкова много желаещи да влязат в затвора.

Ако догодина съм тук ще отида отново, заслужава си въпреки навалицата от хора.

Български народни танци в Копенхаген

С голямо желание организирах една мултинационална групичка за български народни танци в Копенхаген. Събрахме се няколко българи, поляци, италианци, една американка и една датчанка. След три репетиции доста успешно танцуват вече ръченица, право хоро, дунавско хоро, енино хоро и ширто. Видеото е от последната ни (трета) репетиция, показваме завидни умения в дунавското хоро и ширтото :-).

Беглика фест

Третото издание на Беглика фест се проведе от 20 до 23 август 2010г. в Родопите, около язовир Голям Беглик. Невероятно красиво място, със сигурност би си заслужавало да се отиде когато няма фест, не че фестът беше лош, определено ми хареса и догодина ще отида отново, но просто си представям какво спокойствие щеше да бъде, ако ги нямаше всичките тези хора… идилия!

Палатковия лагер (обърнета внимание на оградата)

Палатковия лагер (обърнета внимание на оградата)


Сцената през нощта

Сцената през нощта


Едно от най-забавните неща беше импро представлението на Импро Театър ХаХаХа.
Един от Импро Театър ХаХаХа

Един от Импро Театър ХаХаХа


Язовир Голям Беглик

Язовир Голям Беглик


Брат ми на Въжената Градина

Брат ми на Въжената Градина


Брат ми на Махалото

Брат ми на Махалото

Перелик – “Чистият джаз”

За трета поредна година на връх Перелик в Родопите се проведе един уникален акустичен джаз концерт. Снимки от събитието, проведено на 31 юли 2010г.:

Гайдари на Перелик

Гайдари

Сцената на Перелик

Сцената

Изгрев на Перелик

Изгрев

Сцената на сутринта

Сцената на сутринта

Огънят на сутринта

Огънят на сутринта

С каравана на автостоп

Следваща спирка: България

Проектът „С каравана на автостоп” преминава през Балканите

Черк Ридер (благодаря за снимката на Sebastiaan ter Burg)

След сърдечно посрещане в Печ и Унгария, проектът „С каравана на автостоп” се отправя към България по пътя към крайната си цел – Истанбул. Докато всички гледат Световното първенство по футбол, двама холандски артисти и едно куче играят свой собствен мач, с каравана, но без кола Черк Ридер, неговото куче Дахс и Петер Байл пътуват на автостоп към културните столици на Европа за 2010 г.: Есен (Германия), Печ (Унгария) и Истанбул (Турция).

Символично пътуване

Черк и Петер показват нагледно, че човек има нужда от някого, за да продължи напред. На свой ред те помагат на своите шофьори като ги вдъхновяват да изживеят мечтите си. Личните истории са източник на вдъхновение за ежедневен блог, а също така и за музикален албум.

В началото на тази година артистите тръгнаха на автостоп от Утрехт (стремящ се да стане културна столица на Европа за 2018 г.) към културните столици на Европа за 2010 г.: Есен и Печ. Пътуването породи множество творчески срещи и истории, но освен това то се превърна и в медийна сензация! Проектът „С каравана на автостоп” беше споменат в националната преса (в рамките на националните новини) на повече от 5 държави.

Балканското пътуване вече е медийна сензация. В Сърбия пътуването ще бъде отразено както от местната, така и от немската преса, а в България към проекта ще се „прикрепи” един белгийски журналист и фотограф.

Черк и Петер също отразяват своето пътуване чрез ежедневни публикации в www.caravanproject.eu и социалните мрежи (Туитър, Фейсбук, Ю Тюб).

Следете проекта „С каравана на автостоп” онлайн:
Международен уебсайт: www.caravanproject.eu
Туитър: www.twitter.com/TrekhaakGezocht
Ю Тюб: www.youtube.com/trekhaakgezocht
Фейсбук: http://www.facebook.com/group.php?gid=117368158279278&ref=ts

Ура!

Преди малко бях на изпит. Изкарах 12, най-високата оценка в датската система! Изпитът мина прекрасно… естествено след всичката работа по изпитния групов проект. Самият изпит беше половинчасова презентация на личен проект свързан с вече предадения групов проект. Аз говорих за уеб 2.0 и за това как да накараме потребителите да участват в създаването на съдържанието на уеб сайта. Много беше интересно и приятно, а сега е време за празнуване!

Биберони

След като пролетта съвсем подмина Дания реших да се възползвах от петия слънчев с летни температури (т.е. около 25 градуса по тукашните стандарти) ден за годината и реших да се разходя в близкия парк. Ето на какво се натъкнах докато се разхождах в парка във Фредериксберг:

Украса от бебешки биберони

Украса от бебешки биберони

Едно дърво беше украсено със страшно много бебешки биберони. На всеки гердан от биберони имаше бележка. На една от тях пишеше нещо от сорта на “Аз вече съм голямо момче, на 3 и половина и повече нямам нужда от биберони…”. Зачудих се какво е това странно творение, споделих с приятели и се оказа, че това е някаква датска традиция. Едни украсяваме с мартенички, други с биберони :-).